Открито море - през Босфора и Дарданелите, към Ротердам
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият – 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
16.10.1980 година, ПОРТ БУРГАС, КЕЯ
Странно. Не ме позволиха да участвам на годишното отчетно заседание на корабната партийна организация. Първо – има вътрешен темперамент. Второ – не си партиен член. По-полезен ще си на палубата. Така е, на открито сме в камерен състав, по-голямата част от екипажа са партайгеносета.
Странно. Главен доктор на пловдивска болница ме вкара в кухненски потайности, не скри нито абортите, нито моргата. Имам достъп само че Бюрото на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия, а на кораба ми подвигнаха знак „ Строго секретно “.
Изпратих до портала на пристанището остарелия старши асистент капитан. Учуди се индивидът, че не се навъртам към приемника му, а любезнича на „ битата карта “. Мой ред беше да се учудя на последните му думи:
-Моряците се стараят да се показват пред теб като интелигенти, а ти доста държиш да те оценят като преносвач. Бъди себе си!
Не се ръкувахме. Бодна ме в гърдите с отзивчив пестник и пое към дома.
Вечерта попитах новия старпом за какво събранието не се състоя след няколко дни в морето, а съответства с пристанищната врява преди отплаването?
-Защото би трябвало да участва шефство от флотския партиен комитет. На западната линия екипажите са по-специални, а контролът – по-изкъсо.
18.10.1980 година, ПОРТ БУРГАС, КЕЯ
Часове преди старта. Корабът от ден на ден наподобява на кафеджийница. Качват се и слизат стифадори, представители на търговски централи, контролни органи. Последното кафе е привилегия на водача.
За първи път ме бодва подозрение, че в миналото ще съумея да напиша такива редове, че като ги прочете синът ми да пожелае да стане моряк. В ден като днешния няма нищо, уместно за книжовен род. Има ли заплаха да не помни буквите? Не бива. Последната талиманка, която слезе от кораба бе гърдеста, гърлеста, гърбеста. Е, минава и за алитерация, и за асонанс.
19.10.1980 година, ПРЕХОД БУРГАС – РОТЕРДАМ
Чакането свърши. Все отново добре, че видях идването, другояче нямаше да си обясня отплаването. При комплицираната глаголна система на българската граматика, в морето има единствено бъдеще несигурно време.
В 20,45 часа се качи контролата, а в 22,05 водачът слезе. 23,10 – намерено море. При отплаване се гледа обратно към нещата, които остават зад кърмата. Не е единствено Бургас. Фарът на остров Болшевик скоростно се предава на анемията, слабее и изчезва. Потъва.
Не виждах луната над града, само че над морето тя е без конкуренцията на неона. Виси самотна и царствена над десния ръб.
При маневрата за отплаване на бака Биско ми се оплака, че единствено за един ден пропуща рождения ден на щерка си. А след към месец – и на жена си.
На мостика към момента не е приключила вахтата на третия асистент капитан, който съгласно щатното разписание на ход постоянно е там от 20,00 до 24,00 и от 08,00 до 12,00 часа. По-скоро към момента момче, в сравнение с мъж, постоянно в положително въодушевление и неслизаща от лицето усмивка, дискретно предлага бъдещият етюд да стартира с неговия популярен пиратски шал. В сумрака на мостика не мога да дефинира цвета на реквизита, само че като размер по-скоро наподобява на тореадорски плащ.
Изглежда капитанът към момента е на брега. Съжалява за 100-те тона слитки мед на „ Рудметал “, които отхвърли да натовари при към този момент затворени хамбари. Загуби тонаж, с цел да печели време. Защото проектът не е единствено товар в хамбарите, а и преплавани благи. И посвети третия асистент в капитанско предписание: Тон товар повече, звук вода по-малко!
Мазна мъртва вълна към 3 бала. Каютата ми скърца при люлеенето от ръб на ръб. Морето стартира да задава въпросите си.
20.10.1980 година ПРЕХОД БУРГАС – РОТЕРДАМ
07,30 часа, Босфора. Фарът Румели и минарета. Европеизирана архитектура на западния бряг, азиатската част по-малко лови окото. Развяваме четири флага: народен, турски, директен и карантинен. По щормтрапа старпомът слиза в лодката на контролата, а по-късно и в лодката на агентството. Между двата бряга щъкат фериботи и лодки, по крайбрежните улици препускат коли, а безусловно на метри от тях се кандилкат риболовен лодки. По мазната вода паралелно с корабите плават всевъзможни предмети, най-ясно различимите са обувки, напълно прилични на дребни лодки. При добра видимост европейската част току над небостъргачите е похлупена от смог. На излизане от протока като противен остров над водата стърчи корпусът на 100 000 тонния румънски танкер, обезобразен от пожар.
Мраморно море е самата благост. Много дейна навигация. През първия работен ден на преход корабът наподобява на пералня. Мощни струи морска вода къпят палубата, бака, люковите закрития, пътеки, матове, работни облекла.
Нощем през Дарданелите. По десния ръб бреговите светлини са червени, а по левия – бели. Протокът няма нищо общо с теснотията на Босфора.
Кротки води и в Бяло море. Ако по този начин върви преходът – към 12 възла, на 30 октомври в 16,00 часа би трябвало да сме пред Ротердам. Предполагаемо време на идване.
Докато изпушим по цигара на завет зад надстройката на кърмата (5000 тонният транспортен съд „ Пловдив “ бе с две надстройки), Жоро ми описа за един от парадоксалните автобуси на БМФ. Закарали цимент за Лагос и цели 6 месеца нигерийците употребявали кораба като склад. Взели си кученце на борда, то станало псе, а те не престават да се кандилкат на рейда. В края на краищата корабът се върнал в българско пристанище, без да разтовари цимента. Тогава от нерви, терзание, безсмислие, безучастие и горещина ми излезе тази дамга. И ми сподели на шията си алена „ татуировка “ с размери на моряшка длан.
Машинна команда се разпознава не по омазненото, а по дребното облекло. Видиш ли някого навлечен, значи работата му е на палубата. Иначе с най-омазнена фланелка се подвизава третият монтьор Пламчо Змея. За него споделят, че е единственият, който знае и може всичко. Прекарах към час в машинното поделение в неговата вахта 20,00 – 24,00 часа. Грохот на две основни машини на ход, мъчно се комуникира. Безброй кранове. Има заплаха при неточност да се изхвърли сладката вода в морето, да се осоли или омазути битовата вода. Не дай Боже.
Нямам визия какъв брой пъти капитанът е прекосявал Босфора, само че ми се стори, че го познава като ръкава на палтото си. Отказа се от услугите на водач и преодоля навигационното предизвикателство единствено с едно кафе, без да мръдне от капитанския стол.
Нейко ДАМЯНОВ
16.10.1980 година, ПОРТ БУРГАС, КЕЯ
Странно. Не ме позволиха да участвам на годишното отчетно заседание на корабната партийна организация. Първо – има вътрешен темперамент. Второ – не си партиен член. По-полезен ще си на палубата. Така е, на открито сме в камерен състав, по-голямата част от екипажа са партайгеносета.
Странно. Главен доктор на пловдивска болница ме вкара в кухненски потайности, не скри нито абортите, нито моргата. Имам достъп само че Бюрото на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия, а на кораба ми подвигнаха знак „ Строго секретно “.
Изпратих до портала на пристанището остарелия старши асистент капитан. Учуди се индивидът, че не се навъртам към приемника му, а любезнича на „ битата карта “. Мой ред беше да се учудя на последните му думи:
-Моряците се стараят да се показват пред теб като интелигенти, а ти доста държиш да те оценят като преносвач. Бъди себе си!
Не се ръкувахме. Бодна ме в гърдите с отзивчив пестник и пое към дома.
Вечерта попитах новия старпом за какво събранието не се състоя след няколко дни в морето, а съответства с пристанищната врява преди отплаването?
-Защото би трябвало да участва шефство от флотския партиен комитет. На западната линия екипажите са по-специални, а контролът – по-изкъсо.
18.10.1980 година, ПОРТ БУРГАС, КЕЯ
Часове преди старта. Корабът от ден на ден наподобява на кафеджийница. Качват се и слизат стифадори, представители на търговски централи, контролни органи. Последното кафе е привилегия на водача.
За първи път ме бодва подозрение, че в миналото ще съумея да напиша такива редове, че като ги прочете синът ми да пожелае да стане моряк. В ден като днешния няма нищо, уместно за книжовен род. Има ли заплаха да не помни буквите? Не бива. Последната талиманка, която слезе от кораба бе гърдеста, гърлеста, гърбеста. Е, минава и за алитерация, и за асонанс.
19.10.1980 година, ПРЕХОД БУРГАС – РОТЕРДАМ
Чакането свърши. Все отново добре, че видях идването, другояче нямаше да си обясня отплаването. При комплицираната глаголна система на българската граматика, в морето има единствено бъдеще несигурно време.
В 20,45 часа се качи контролата, а в 22,05 водачът слезе. 23,10 – намерено море. При отплаване се гледа обратно към нещата, които остават зад кърмата. Не е единствено Бургас. Фарът на остров Болшевик скоростно се предава на анемията, слабее и изчезва. Потъва.
Не виждах луната над града, само че над морето тя е без конкуренцията на неона. Виси самотна и царствена над десния ръб.
При маневрата за отплаване на бака Биско ми се оплака, че единствено за един ден пропуща рождения ден на щерка си. А след към месец – и на жена си.
На мостика към момента не е приключила вахтата на третия асистент капитан, който съгласно щатното разписание на ход постоянно е там от 20,00 до 24,00 и от 08,00 до 12,00 часа. По-скоро към момента момче, в сравнение с мъж, постоянно в положително въодушевление и неслизаща от лицето усмивка, дискретно предлага бъдещият етюд да стартира с неговия популярен пиратски шал. В сумрака на мостика не мога да дефинира цвета на реквизита, само че като размер по-скоро наподобява на тореадорски плащ.
Изглежда капитанът към момента е на брега. Съжалява за 100-те тона слитки мед на „ Рудметал “, които отхвърли да натовари при към този момент затворени хамбари. Загуби тонаж, с цел да печели време. Защото проектът не е единствено товар в хамбарите, а и преплавани благи. И посвети третия асистент в капитанско предписание: Тон товар повече, звук вода по-малко!
Мазна мъртва вълна към 3 бала. Каютата ми скърца при люлеенето от ръб на ръб. Морето стартира да задава въпросите си.
20.10.1980 година ПРЕХОД БУРГАС – РОТЕРДАМ
07,30 часа, Босфора. Фарът Румели и минарета. Европеизирана архитектура на западния бряг, азиатската част по-малко лови окото. Развяваме четири флага: народен, турски, директен и карантинен. По щормтрапа старпомът слиза в лодката на контролата, а по-късно и в лодката на агентството. Между двата бряга щъкат фериботи и лодки, по крайбрежните улици препускат коли, а безусловно на метри от тях се кандилкат риболовен лодки. По мазната вода паралелно с корабите плават всевъзможни предмети, най-ясно различимите са обувки, напълно прилични на дребни лодки. При добра видимост европейската част току над небостъргачите е похлупена от смог. На излизане от протока като противен остров над водата стърчи корпусът на 100 000 тонния румънски танкер, обезобразен от пожар.
Мраморно море е самата благост. Много дейна навигация. През първия работен ден на преход корабът наподобява на пералня. Мощни струи морска вода къпят палубата, бака, люковите закрития, пътеки, матове, работни облекла.
Нощем през Дарданелите. По десния ръб бреговите светлини са червени, а по левия – бели. Протокът няма нищо общо с теснотията на Босфора.
Кротки води и в Бяло море. Ако по този начин върви преходът – към 12 възла, на 30 октомври в 16,00 часа би трябвало да сме пред Ротердам. Предполагаемо време на идване.
Докато изпушим по цигара на завет зад надстройката на кърмата (5000 тонният транспортен съд „ Пловдив “ бе с две надстройки), Жоро ми описа за един от парадоксалните автобуси на БМФ. Закарали цимент за Лагос и цели 6 месеца нигерийците употребявали кораба като склад. Взели си кученце на борда, то станало псе, а те не престават да се кандилкат на рейда. В края на краищата корабът се върнал в българско пристанище, без да разтовари цимента. Тогава от нерви, терзание, безсмислие, безучастие и горещина ми излезе тази дамга. И ми сподели на шията си алена „ татуировка “ с размери на моряшка длан.
Машинна команда се разпознава не по омазненото, а по дребното облекло. Видиш ли някого навлечен, значи работата му е на палубата. Иначе с най-омазнена фланелка се подвизава третият монтьор Пламчо Змея. За него споделят, че е единственият, който знае и може всичко. Прекарах към час в машинното поделение в неговата вахта 20,00 – 24,00 часа. Грохот на две основни машини на ход, мъчно се комуникира. Безброй кранове. Има заплаха при неточност да се изхвърли сладката вода в морето, да се осоли или омазути битовата вода. Не дай Боже.
Нямам визия какъв брой пъти капитанът е прекосявал Босфора, само че ми се стори, че го познава като ръкава на палтото си. Отказа се от услугите на водач и преодоля навигационното предизвикателство единствено с едно кафе, без да мръдне от капитанския стол.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ